Плажът

Заглавие: Плажът Сря Мар 17, 2010 1:28 pm

Плажът бе едно изключително красиво място, където всички обичаха да идват през свободното си време. Дори вечер, водата в морето е топла и е подходящо за къпане. Палмите обграждат морската ивица като ограда и пазят хубава сянка, ако не искате да стоите на слънце. Между много от екзотичните дървета са завързани хамаци.

Заглавие: Re: Плажът Чет Апр 08, 2010 1:52 am

Пясъкът пареше босите стъпала на Крейс. Може би, ако не си беше събувала кецовете щеше да й е по-удобно.. но пък щеше да ги напълни с пясък и да ги изцапа, а това не бе препоръчително. Русокоската свали слънчевите очила и пооправи кичурите коса, които се вееха на всяка страна, подтиквани от вятъра. Закачи очилата отпред на раираният си черно-бял потник и изтупа късите дънкови панталонки. Като цяло тоалета й беше доста ежедневен, но кой би отишъл на плаж с официална рокля?!
Докато вървеше нататък, четвъртокурсничката си набеляза един въжен хамак. В този момент искаше да е навсякъде другаде, но не сред „приятелките” си – зомбираните момичета от групичката й. Наистина, понякога й се искаше да е обикновена, но в крайна сметка сама си беше изковала този имидж на кралица в училището.
Туп! Крейстън пусна кецовете си на пясъка до едната палма и бързо се качи на хамака. Улюля се, но запази някакво равновесие и не се сгрюмуляса на земята. След като се настани, Хейт се загледа в кристалните сини води. Слънцето грееше силно и унасяше момичето. Едва усети, когато някой се приближи и леко се понадигна, за да види покровителката си..

Заглавие: Re: Плажът Чет Апр 08, 2010 2:19 am

По плажната ивица се съзираше красив силует. От далеч се разпознаваше директорката на Айдлен - Авелин Дулари. Никой обаче не би се очудил, че косите `и бяха руси. Тя често се боядисваше и то задълго. Днес, блондинката бе заложила на черните дрехи. Всъщност, красавицата нямаше много по - различни от тъмните, но и елегатни облекла. Докато вървеше, усещаше как лекият бриз развяваше меките `и, сламени коси, които винаги бяха свободно спуснати.
Вярно, че на русокоската `и беше топло с този панталон, но както се казва, за красотата си има рискове. Е, друг е въпросът, че отдолу беше по бански. Но предпочиташе да не се съблича за момента. В ръката си държеше обувките си на токове. Защо е с високи обувки на плажа? Просто Ав се разхождаше, наблюдавайки учениците в училището, но реши да отиде до плажа. Мокрият пясък се лепеше по ходилата на блондинката, а вълните се разбиваха в крачетата `и.
Докато вървеше, Авелин видя едно момиче, което бе русо, и се беше излегнало на един от множеството хамаци на плажа. Когато се приближи, Селин забеляза момичето, на което беше покровител - Крейстън Хейт. Дори и да не я познаваше много добре, директорката знаеше, че е привързана по необикновен начин с това момиче.
- Здравей - поздрави Авелин, усмихвайки се леко, а кадифеният `и глас бе тих, сякаш шептеше. - Надявам се, че не те притеснявам. В противен случай ще продължа с разходката си - каза тя, а слънцето я огряваше и се отразяваше в косите `и.

Заглавие: Re: Плажът Чет Апр 08, 2010 3:32 am

В първият момент Крейс се зачуди как да отвърне, хем искаше да е сама, хем малко компания различна от обичайната щеше да й се отрази добре.
- Ам.. не, остани, ще ми е приятно. – Така щеше да е най-добре, а и не вървеше да отпрати директорката, още повече, че й беше покровител.
Джули се усмихна, но някак си приятелски, нещо, което не се случваше често. Размърда се и седна по турски в единият ъгъл на хамака, за да направи място на Авелин. Докато преподавателката се настаняваше, Рей иаше възможност да я поогледа. Беше млада, красива, с руса коса, златистите кичури се спускаха около хубавото й лице... В този момент Хейт забеляза, че карамелените очи на Дулари я гледат. Момичето извърна поглед леко стресната, май беше глупаво да седи и да я запя... и още как.
- Къде са приятелите ти? – попита жената, сякаш не бе обърнала внимание на случилото се.
Колеблива усмивка се появи на лицето на четвъртокурсничката, докато се чудеше как да отгвори.
- Приятели.. Ами май исках да съм далеч от тях за известно време. Да съм насаме с мислите си. – гласът й съдържаше нотка на тъга, въпреки че очите й привидно грееха. Не й се искаше да започва да мрънка как няма истински приятели, защото хората или я мислят за надута глезла, или са просто зомбирани маниачки на тема слава и внимание.

Заглавие: Re: Плажът Чет Апр 08, 2010 5:42 am

Сякаш очите на Ави блеснаха, когато Крейс се съгласи тя да остане. Искаше `и се да опознае момичето, защото все пак `и беше покровител.
Авелин се усмихна, докато гледаше Крейстън. Тя наистина бе едно много хубаво младо момиче, което със сигурност щеше да се превърне в страхотна жена. Въпреки това, русокоската усети притеснението на момичето. Не, не владееше Телекинеза, обаче винаги е можела да се довери на интуицията си. За момент се замисли, но след това сигурно попита момичето:
- Какво те притеснява? Нали знаеш, че винаги можеш да ми споделиш всичко, което не е наред? Все пак това е работата на покровителите - каза Ави мило и се усмихна топло. Вярно, че винаги си е падала малко егоистка, но понякога се размекваше, което не `и се отвазяваше толкова зле.
Директорката бе вързала косата си на хлабава опашка, а няколко кичурчета се бяха измъкнали от "хватката" на ластика и се развяваха назад, когато бризът се обаждаше. Селин седна на хамака, кръстоса краката си и беше готова да изслуша момичето.

Заглавие: Re: Плажът Чет Апр 08, 2010 6:40 am

„Не можа ли да си по-убедителна?!”... Крейс се караше на самата себе си.
Защо се бе оставила Авелин да разбере, че нещо й има? Не можа ли да бъде поне малко по-убедителна? Хейт въздъхна. Явно щеше да ‘отвори душата’ си пред директорката. Ако ли не друго, то поне й беше покровителка и бе права – трябваше да й има доверие, да знае, че винаги може да й каже каквото и да е.
- Уморена съм да съм такава.. – промълви леко несмислено Крейстън, а Дулари я погледна неразбиращо. – Сещаш се... тази, която „добрите” мразят и смятат за надутата кучка, а останалите й се кланят. Писна ми да съм начело на йерархията. Преди не бях такава. Иска ми се поне някога да бъда ‘обикновена’.. – русокоската замълча за малко. Авелин също не каза нищо, за това момичето продължи. – Но дори и да не съм аз, винаги ще има някой друг. Като омагьосан кръг е. Един идва и си отива, друг заема мястото му. А околните продължават да му се му се кланят заблудени.
Рей сведе поглед настрани и се загледа в проблясващата кристална вода.
- Не искам целта на живота и пребиваването ми тук в Айдлен да е властването над всички.

Заглавие: Re: Плажът Чет Апр 08, 2010 11:20 am

Авелин се усмихна.
- Виж, Крейстън, когато бях малка, аз бях същата, само че доста по - глупава - тя направи пауза, а Хейт я погледна очудено. - Да, бях много по - глупава от теб, защото въобще не разбирах, че надутото и егоистично държание е проблемът ми. Винаги съм била над всичко, не ми е пукало какво другите говореха, защото аз и приятелките ми бяхме номер едно, бяхме лидерите. Приятелки ли казах? Не, аз не знаех какво означава това. Те бяха две глупави момичета, които преди бяха аутсайдерки, но постепенно се присъединиха към групата ми и търчаха след мен, защото не искаха да изгубят репутацията си. Честно да ти кажа, преди въобще не ме е интересувало дали някой ме харесва или не, защото имах всичко: пари, слава, красота, богати родители. Но нямах семейство. Затова може би бях такава. Изкарвах семейните ми проблеми на останалите. Майка ми и баща ми постоянно пътуваха нанякъде, не се интересуваха как съм. Имах една единствена сестра, която обаче замина за университет в чужбина и останах сама. Аз все още мога да бъда такава, каквато бях, защото бях свикнала и характерът ми коренно се беше променил, но сега знам как да се контролирам. И знаеш ли кое ми помогна да се оправя? - попита Авелин Крейс. Тя поклати глава отрицателно. - Просто отидох при останалите тийнейджъри и започнах да контактувам нормално с тях. Така те разбираха, че не съм толкова гадна и надута, за каквато ме мислят. Крейстън, все още никой не те познава в Айдлен, което може би ти е едно голямо предимство. Отиди при някой съкурсник, заговори го, намерете общите си интереси. Съвсем ще забравиш за всластването, защото ще станеш част от напълно номалните хора - обясни Селин и се усмихна топло на Хейт, която я гледаше с интерес.
Слънцето печеше силно, но не беше много горещо, защото понякога се появяваше вятър.