Стаята на Ейнджъл

За радост на Луна (както обичаше да и казват) в ''Айдлен'' имаше всякакви стаи. Тя уцели точно готическата. Просто се чувстваше като на седмото небе.
Заобича банята и тоалетната си. Толкова много и напомняха за дома. Беше много благодарна на Директорката за това че и даде такава готина стая.

Стаята на Ейнджъл MeginteriorDM55_468x468

Пуснах куфарите и се хвърлих на леглото. Взех Ричи при мен.
-Харесва ли ти момче? Според мен е невероятно. Как мислиш?
Той измяука. Това май беше да.
-Толкова си смешна като говориш на животинчето си. -каза Амелия.
-Млъкни 'Амелия Евърхарт' . - обикновенно и казвах така, когато ме дразнеше. - Все още не мисля, че е добра идея да си тук с мен.
-На кого му пука.
-На живите. Дааа... -казах провлачено аз. -Оставам нещата тук и отивам да поогледам. Чао...

Както винаги Роузи бе решила да разгледа и за нейно "щастие" се изгуби. Не обикаляше дълго когато видя една черна врата. Реши да почука и да помоли да я ориентират малко. Роузи си спря за момент- Ами ако досаждаше? Ако човека вътре се къпеше? Тогава щеше да бъде наистина неловко. След минута рижавелката си пое дъх и почука на вратата. Тя се отвори и пред нея застана едно високо и стройно момиче, облечено в черно.
-Ам извинявай, ако те прекъсвам, но се загубих и...ако може да ме изведеш от тези коридори.- С тези думи Роузи се усмихна широко.

Луна я напуши смях като видя момичето с оранжевата коса пред нея. Но някак успя да не се засмее...
-Ами добре ... Искаш ли първо да влезеш? Аз съм Ейнджъл, но ми казвай Луна, защото не харесвам особенно името си. -тя пак се засмя. Обикновенно не беше толкова дружелюбна, но момичето и хареса.
-Е... Идваш ли? Няма да те хапя. Поне не много.

Роузи влезе със ситни крачки и започна да заоглежда стаята. Цялата беше черна. Роузи се чустваше мялко странно, защото знаеше че именно червената й коса бе най-яркото нещо в стаята.
-Аз съм Роузи. Роузи МакБенет.
Момичето седна на леглото.Настъпи неловко мълчание, което първокурсничката прекъсна.
-Имаш хубава стая! Малко е черна, но е уютна.-Роузи се зачуди какви ги дрънка."Малко черна".....Как малко, та то цялата стая беше черна. Но пък наистина беше хубава. Луна се засмя. Рижавелката погледна надолу-явно пак бе направила лошо впечатление.

Седнаха на леглото и след като Роуз толкова умело похвали стаята на Луна тя реши да се представи.
-Аз съм Ейнджъл Джонсън. Може би не си ме виждала, защото не съм от тук. Учех в училището в Констанца - Румъния.
Личеше си, че Роуз не беше по тъмните цветове. Пак и стана смешно и се засмя. След това попита:
-Каква ти е силата? Кой курс си? ...

П.С. ! Пфф... Майка ми ми крещи да ставам. Може ли да продулжим утре? Извинявай много !
Редакция от Авелин Дулари (намален шрифт) - нарушено правило 7!! То гласи:

Цитат :

7. Напълно забранено е да пишете с главни букви. Това означава, че викате, което пък води до друго правило - обиждане и накърняване на достнойнството на другите потребители. Съответно ще получите наказание.

-Ами силата ми е Телепатия.- Роузи отново се усмихна широко.-И съм първи курс. А ти?
Луна беше малко странна за Роузи. Хем обичаше тъмните цветове и се обличаше в такива, хем беше отворена и мила. Доста странна комбинация.....поне за първокурсничката.

-Уау... Значи можеш да четеш мислите ми. Това е много готино. - Луна нямаше нужда да говори а само да мисли, но сметна за редно да казва ако ще казва нещо.
-Аз съм 4-ти курс. Доста по големичка съм от теб. Аз имам некросила и илюзия и мога да те накарам да виждаш каквото искаш. И по принцип не съм толкова весела, но покрай теб човек как да не е весел.
Тя много харесваше това момиче и реши, че може да станат приятелки ако тя иска.
-Искаш ли да ти покажа нещо което искаш да видиш?

П.С. Извинявай за снощи. Въобще не съм имала намерение да ти викам, просто исках да забележиш това което съм написала. Е... Явно сега ще трябва да си изтърпя наказанието.
Едит от Авелин: 4-ти курс си

Думите на Луна развълнуваха Роузи. Какво ли можеше да й покаже? Може би....Говорещи портокали?Не, това би било прекалено смахнато. Роузи премахна мислите за говорещите портокали и се обърна към Луна:
-Разбира се, че бих искала да ми го покажеш.
Роузи се опита да прочете мислите на Луна, но без успех. Сякаш това момиче имаше някаква броня против четенето на мисли. Това още повече развълнува рижавелката, защото тя обичаше изненадите.

-Ами може би... Искаш ли да ти покажа .... -тя се замисли за дълго време. -някое готино място.
В следващия момент Луна си помисли за най-готината градина с всички видове разстения в нея. И едно супер-готино момче като бонус за Роуз. Луна се захили. Незнаеше какво друго да и покаже. А Роузи гледаше много много надалеч.
-Кажи ми сега нещо конкретно което искаш да видиш защото аз нямам представа какво харесваш.

-Може би Африка....Никога досега не съм ходила там. Или при племената в Австралия, където носят метли вместо гащи.
Роузи сложи ръка на устата си. Пък беше изръсила някакви глупости.
-Но пък харесвам всичко цветно, така че може да ме заведеш на място където има много цветове.-Роузи се усмихна, като се надяваше Луна да не е обърнала внимание на племето с метлите.

-Ами добре. Твоя воля. - Луна реши да и покаже Африка. Личеше си, че на Роуз и харесваха препускащите слончета и бързите лъвове.
После реши да и покаже луната. Роузи почна да се разхожда из стаята и добре, че Луна я дърпаше да не се блъска в мебелите. Двете умираха от смях.
-Е... Хареса ли ти? Нали знаеш че това е само илюзия.

-Страхотно е!Всичко изглежда толкова истинско.Особено онези малки сладки слончета.
След няколко минути двете момичета седнаха на леглото изморени от "пътуването".
-Ходи ли ти се на плажа?-попита първокурсничката.-Може да събираме.....песъчинки? Или рапани? Или просто да си стоим на пясъка....

-Естествено... -те се захилиха като пияни и се оказаха на морето. На плажа и гледаха сърфистите.
Роуз беше много готина. Двете седнаха на шезлонгите и почнаха да си говорят.
-Хей... Имаш ли си ментор? Аз съм чувала че могат да поемат по 2ма ученика. Ако нямаш искаш ли да си намерим общ?

-Да, би било чудесно да си намерим общ. Ти имаш ли някакви предпочитания за ментор? В смисъл какъв характер или външност....
Роузи проследи с поглед един от сърфистите.
-Този там е супер сладък. Жалко, че е само част от илюзия.
-Кой точно?-попита Луна, като търсеше с поглед конкретното момче.
-Онзи русия със синия сърф....Та така да се върнем на темата за менторите. Имаш ли продпочитания?

-А... Не... Въобще. Хайде да отидем някъде другаде. -захилиха се пак. Озоваха се на Китайската стена и продължиха да говорят.
-Има нова учителка знаеш ли... Ще решим после. Разкажи ми повече за себе си. За семейството си.

-Ами попринцип съм родена в малко шантаво семейство. Баща ми караше триколка...но когато родителите ми починаха, аз и сестра ми Джулс заживяхме при единствения си жив пряк роднина-чичо Мърфи. Той сащо е малко странен и винаги мисли, че може да стане най лошото. Затова в нас има някои странни забрани като: "Не пипай хладилника, за да не падне вратата и да те смаже!" или "Не поглеждай часовника, защото може да е повреден и стрелките да изскочат и да ти се забият в очите!"-Роузи се разсмя.-Но въпреки това, чичо Мърфи е страхотен. Винаги е мисли най-доброто за мен и сестра ми.
Роузи замълча за момент и след това се обърна към Луна:
-Сега разкажи ти ми разкажи малко за себе си.

-Твоя чичо много ми докарва на една леля на едни деца от един филм, но забравих как се казва. -тя се замисли какво да и каже и почна.
-Ами... целият ми род е от Румъния. Имам страхотни родители и най-готиният брат на света. Имала съм и сестра близначка но тя е умряла при раждането. Но аз пак си общувам с нея чрез дарбата ми. Ами то не е много интересно. Искаш ли да излезем малко от стаята ми и да разгледаме другаде. Имам чувството че стоим тук от цяла вечност.

-Оу...Съжалявам за сестра ти!Е, хайде да излезем...и без това трябваще да ме измъкнеш от тези коридори.-Роузи се разсмя.-Та колкота до чичо, той много се вдъхновява от филмите. Скоро беше гледал "Алиса в Страната на Чудесата", който си е малко детски филм....Та там има някъв си Луд Шапкар, който се качва по масата и върви върху нея. И чичо много му хареса тва и той почна да го прави същото.
Роузи се ухили и стана от леглото. Тя отиде до вратата и изчака Луна да си вземе нещо от шкафа. След минута вече бяха излезли.

» Домът на Ейнджъл Джонсън
» Стаята на Талула Хейл
» Стаята на Роузи МакБенет
» Стаята на Хенри Столнбърг
» Стаята на Крейстън Хейт и Анна Беликов